МУЗЕЙНА ЕКСПОЗИЦИЯ „СЪЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ OT 1885 ГОДИНА“

Меню

МУЗЕЙНА ЕКСПОЗИЦИЯ „СЪЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ 1885 Г.“

Експозиция „Съединение на България от 1885 г.” е разположена в сградата на Областното събрание /парламент/ на Източна Румелия. Тя е проектирана от архитект Пиетро Монтани и е едно от неговите най-значими творчески постижения. Роден в областта Савоя, той става част от многобройната колония чужденци, установили се в Пловдив след Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./. Строителството на сградата продължава от 1883 до 1885 г. под ръководството на архитект Оскар Льофе. За заседанията на депутатите е предвидена просторна парламентарна зала, а страничните крила са предназначени за работа на администрацията. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България и тъй като столица на обединената българска държава е София, сградата остава без първоначалното си предназначение. През март 1886 г., със заповед на министър-председателя Петко Каравелов, в нея се настанява Пловдивската народна библиотека и музей. Близо 100 години това е най-значимият културен институт в Пловдив. През 1895 г. тук е учредена пловдивската Търговско-индустриална камара, през 1912 г. се създава и Дружеството на южнобългарските художници, организирани са първите художествени изложби. През годините автентичният вид на сградата е съхранен и тя продължава да е едно от културните средища на Пловдив.

Музейната експозиция „Съединение на България 1885 г.” е открита през 1985 г. по повод честване 100 годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия – събитие превърнало се в национален символ на новата ни история. Експозицията обхваща периода от подписването на Берлинския договор през 1878 година, който разпокъсва земите, населени с българи на пет части, до Сръбско-българската война от 1885 г. Основните акценти са върху изграждането и развитието на Източна Румелия като втора българска държава, подготовката и осъществяването на Съединението с Княжество България на 6 септември 1885 година. Върху площ от 900 кв.м. в пет зали са разположени оригинални експонати /лични вещи, печати, наградни знаци, хладно и огнестрелно оръжие/, снимки и документи на участници в Съединението и Сръбско-българската война. Подготовката и реализирането на Съединението са дело на цялото българско общество – уникален пример за единодействие на народ и водачи. Съединението дава знак за жизнеността, издръжливостта и порастналото самочувствие на българския народ. След неговото признаване българската държава разширява значително територията и увеличава населението си, а с това и влиянието си пред Великите сили и Османската империя за окончателното разрешаване на българския национален въпрос – обединението на всички населени с българи земи в едно Отечество.

МУЗЕЙНА ИЗЛОЖБА „ДЕВЕТИ ПЕХОТЕН ПЛОВДИВСКИ ПОЛК ВЪВ ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ“

Всъщност неговото точно наименование е „Девети пехотен на Н. Ц. В. Княгиня Клементина полк“. Създаден е в края на 1885 г., след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, като резултат от военно-териториалното деление на страната и полковата организация. Рекрутира се в района на днешната Пловдивска област, без Карловско, Първомайско и Асеновградско и става символ на воинската доблест на пловдивчани и жителите на околните общини. Така войниците в ротите са от близки селища, познават се, заедно делят несгодите на воинския живот, подкрепят се в тежките моменти на боя. Полкът е наследник на славните традици на Четвърта опълченска дружина, която след Освобождението се разполага в Пловдив; на Втора дружина на Източнорумелийската милиция, която под командването на майор Данаил Николаев на 6 септември 1885г. обявява Съединението на България и участва в неговата военна защита на Сливница.
Музейната изложба представя подготовката и участието на полка във войните за национално обединение. Благодарение идеята на полковник Васил Делов – командир на полка в края на ХІХ век, представяме изключително качествен снимков материал за офицерите, войниците, техните занятия и живот в казармите. От военните архиви и нашите фондове издирихме фотографии от фронтовия живот, които маркират времена и места на славни победи – освобождението на Родопите и Беломорието и офицерите на полка при Шаркьой на Мраморно море по време на Балканската война; кратките но кръвопролитни сражения при Серка планина и Криволак по време на Междусъюзническата война, когато полкът участва в разгрома на сръбската Моравска дивизия; първата отбрана на Дойран и сраженията при Завоя на река Черна по време на Първата световна война, когато полкът в непрекъснати боеве губи значителна част от своите войници и офицери и поручиците поемат командването на дружините; героичните сражения при Деве баир, Крива паланка, Стражин, Страцин и Куманово през Втората световна война.
Несъмнено най-голям интерес предизвиква колекцията оръжие, с което е въоръжен полка от създаването му до неговото разформироване през 1955 г. и военните трофеи – пленено турско знаме от Родопския отряд през 1912 г., пушки, пистолети и униформи. Но не по-малък е интересът към ордените и медалите на героите от войните, картините на военния художник Христо Станчев, инструментариума на военния лекар д-р Михаил Кръстев, „военното творчество” измайсторено от войниците в окопите на Първата световна война. За да направим експозицията по-интересна за децата, възстановихме команден пункт на полка от 1917 г., когато негов командир е легендарният полковник Борис Дрангов. Тук оригинални са офицерското походно легло, полковата пишеща машина и телефон.

МУЗЕЙНА ИЗЛОЖБА „ПЛОВДИВ ПО ПЪТЯ КЪМ МОДЕРНИЯ СВЯТ“

Изложбата е първата постоянна музейна изложба под тепетата, която проследява модернизацията на града от Освобождението на България през 1878 г. до втората половина на XX век. Това е времето, в което Пловдив извървява своя път, за да се промени от типично за Османската империя ориенталско селище в индустриален център и културна столица на европейска България. Оригинални експонати проследяват дейността на Общината, водоснабдяването, електрификацията и новите градоустройствени решения, индустриализацията, стопанския живот и промените в социалното съществуване с шеметното навлизане на световните технически достижения. Сред показаните колекции са такива за тютюнопроизводството, бирената индустрия, Комбинат за цветни метали и основателя на консервната индустрия в България – Пантелей Генов. В изложбата са включени лични вещи, дарения от наследниците на Божидар Здравков – кмет на Пловдив от 1932 до 1939 г., д-р Константин Стоилов – министър председател на България от 1894 до 1899 г., Мария Найден Герова, Рудолф Фрик – основател на Бирена фабрика „Каменица” и големия общественик Недко Каблешков. В залата „Пловдив по пътя към модерния свят” са поставени информационни киоски. Чрез тях всеки посетител има възможност да се задълбочи в тематиката толкова, колкото желае и да намери онези късчета памет, които го интересуват. Първият киоск съдържа подробни данни за индустриалната еволюция на Пловдив, развитието на характерните за града отрасли, дейността на най-значимите предприемачи и предприятия. Вторият киоск акцентира върху свършеното от Община Пловдив и пловдивските кметове, както и върху ключовите градоустройствени и инфраструктурни проекти през годините. Предстои инсталирането на трети киоск, който ще съдържа информация за културния и спортен живот под тепетата, както и на мултимедия, която ще прожектира тематични продукции, като филм, посветен на „Първото българско земеделско-промишлено изложение”, проведено в Пловдив през 1892 година и др.

Работно време:

понеделник
9:30 am – 6:00 pm
вторник
9:30 am – 6:00 pm
сряда
9:30 am – 6:00 pm
четвъртък
9:30 am – 6:00 pm
петък
9:30 am – 6:00 pm
събота
9:30 am – 6:00 pm
неделя
Затворено

За контакти:

+35932629409
Площад „Съединение“ 1
Пловдив, 4000
България

Реклама
Страници: 1 2 3 4 5 6