Етикети

, , , , , , , , , , ,

Д-р Георги Вълкович принадлежи към големия Копривщенски род Чалъкови. Завършва медицина в Цариград и печели конкурс за началник на хирургическата клиника и преподавател по хирургия във Военно-медицинското училище в Цариград (1857). Две години по-късно специализира хирургия в Париж (1859 – 1863), където влиза в кръга на Г. С. Раковски и д-р П. Берон. От 1865 г. е главен лекар на Централната военна болница в Дамаск, а на следващата година вече завежда катедрата по хирургия във Военно-медицинското училище . През 1870 г. е професор по хирургия и директор на болницата “Хайдар паша” в Цариград. След Сръбско-турската война (1876), когато е началник на военните турски болници в Ниш и София, е произведен в чин миралай-бей. Приятел е с Мидхат паша и личен лекар на външния министър Рашид паша (1870 – 1876). При посещението на министъра при руския император Александър през 1873 г. д-р Вълкович е включен като “особен” лекар в свитата на Рашид паша. Междувременно е избран за дописен член на Българското книжовно дружество (1875), а по-късно – и за действителен (1884). Непосредствено след Априлското въстание е включен в Английската санитарна мисия, описва зверствата, на които са подложени българите, и предава материала на англичаните. Още през м. май 1878 г. Вълкович подава оставка и се връща в България, където започва неговата активна обществена и дипломатическа дейност. Депутат е в Учредителното събрание в Търново, открито на 10 февруари 1879г. В Източна Румелия е назначен за Директор на дирекцията на земеделието ,търговията и общите сгради /1879-1881г./ През 1881г. става министър на външните работи и изповеданията в Княжество България .Председател е на Държавния съвет 1883г.По време на Сръбско-българската война1885г. е главен лекар на действащата армия. Член на Медицинския съвет 1885-1886г. През 1886г. е дипломатически агент на България в Цариград и с много такт работи за изглаждане отношенията между България и Турция. Твърд съмишленик на Стефан Стамболов за запазване националната независимост на страната ни. На 12 февруари 1892г. в Цариград срещу него е извършен атентат. Умира на 14 февруари 1892 г. Погребан е в Пловдив.

Текст: Мария Карадечева
Снимки: Фонд на РИМ-Пловдив

Advertisements