Една от Руско-турските войни приключва с Одринския мир от 1829 г. След договарянето на условията в Пловдив започва строеж на нови православни църкви. Българите католици под тепетата също получават разрешение за строеж на същински храм с настояването на апостолическия викарий Иван Непомуцки Птачек, чех по народност, от ордена на австрийските лигуористи. Строежът на храма започва в 1836 г. и завършва едва след три години – през 1839 г. Това е първата масивно градена католическа църква в южнобългарските земи. Как е изглеждал този първи католически храм в Пловдив не можем да знаем. Липсват данни, тъй като той изгаря до основи през 1856 г. Строежът на новата катедрала започва през 1858 г. и е възложен на известния майстор Иван Боянин от брациговската школа по проект на римския архитект Алфонсо. Освещаването се случва на Свето Благовещение – 25.03.1861 г., а строителните работи приключват окончателно през следващата 1862 година. Катедралата е най-голямата католическа църква в Ориента по онова време, а и сега си остава такава за българските земи. През 1931 г. отново избухва пожар, който поврежда средния кораб и южната входна фасада. Изгаря великолепно резбованият олтар и дървените статуи на светците. Възстановителните работи се извършват по проект на пловдивския архитект Камен Петков и приключват през 1932 г., а църквата е изцяло изписана от художниците Кръстю Стаматов и Досю Мандов. При управлението на епархията от епископ Роберт Менини започва строителството на величествена кула-камбанария с изящна архитектура във флорентински стил, завършена през 1899 г. Значителна част от средствата са отпуснати от папа Лъв XIII, а камбанарията е известна с името Кула Леонтиана. Последното цялостно обновление на католическата църква и епископския комплекс при нея завършва през 2001 г. при управлението на монсеньор Георги Йовчев на Софийско-Пловдивския диоцез.

Фотография: Елена Илиева