Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

На 18 май се отбелязва 35-тия Международен ден на музеите, организиран от Международния музеен съвет (ICOM). Тази година темата на проявата е: „Музеите в един променящ се свят. Нови предизвикателства, нови вдъхновения”. Ден по-късно – на 19 май, ще се случи и 8-мата Европейска нощ на музеите, организирана от френското Министерство на културата и комуникациите.

Регионален исторически музей – Пловдив (РИМ-Пловдив) се включва в световната инициатива с представянето на изложбата „Геометрия на времето – практики в обществена среда”, инициирана от HR-Stamenov и Бора Петкова. Откриването ще се състои от 18:00 часа на 18.05 в зала „Съединение” на пл. „Съединение” № 1. За 19.05 е предвидена отворена дискусия с авторите, която ще започне в зала „Съединение” от 17:00 часа, а вратите на музея ще останат отворени до 23:00 часа. Изложбата гостува до края на месеца.

Проявата хвърля повече светлина върху художествените експерименти и употреба на публичното пространство, като показва творби и видео документация от различни артистични намеси, пърформанси и акции. Те са дело на международни художници, които се интересуват предимно от работата в активна обществена среда и взаимодействието с хора.

Изложбата представя различни художествени позиции и практики в широката мрежа от реалности, които съвременното общество произвежда, като се фокусира върху идентифицирането им в обществения контекст и тяхното локализиране в системата на съвременното изкуство. Дали този тип практики са достатъчно атрактивни и комуникативни? Каква е целта на художествените намеси? Провокират ли те промяна в обществото?

Без да дава конкретни отговори, изложбата демонстрира примери за интеграцията на художествените практики във всекидневния живот: Странен влак се появява в затворени помещения, сгради и магазини в някакъв италиански град; В Латинска Америка се строи вавилонска кула, не от камък, а от живи хора; Сляп доминиканец носи на ръце хаитянска жена без крака; Човек опитва левитация в берлински панелни квартали; Робот-просяк се конкурира с автомати за самообслужване в Япония, докато в Тайпей и Любляна събира милостиня за бедните в оживени търговски центрове; Тротоарните плочи в София се използват за игра на „Не се сърди човече”; Неясни, движещи се форми създават недоумение в Ню Йорк; Бариера от гълъби спира движението на оживено кръстовище в Лондон; Двусмислен трийсет метров надпис стои пред посетителите на катедралата Св. Стефан във Виена; Някъде в Етиопия млада италианска художничка провежда „уъркшоп” за нови медии с туземци.

Представянето на „Геометрия на времето – практики в обществена среда” в пространствата на РИМ – Пловдив дава възможност за историческо продължение, създавайки логична връзка между минало и настояще. Тя подчертава мисията на музея за опазване на материалните и нематериални ценности и прави видима тяхната връзка с по-широкия обществен контекст. Изложбата обръща внимание върху непосредствената среда, в която тези ценности се създават и която в същото време активно трансформират.

Показването на селекция от работи и видео документация от различни художествени акции привлича нова аудитория. Събитието подчертава необходимостта от социално развитие на музея, което да създаде по-директна връзка между институцията и творците. Демонстрираме, че трябва да бъдем разглеждани не само като пазители на миналото, но и като адекватна съвременна платформа – партньор в изследването и рефлексията на различни процеси в съвременното общество.

Участват:

HR-Stamenov съвместно с DLQ, Давид Перез Кармадавис, Бора Петкова, Сашо Седлачек, Вероника Цекова, Миряна Тодорова, Ярослав Киса, Михаил Михайлов, Валентина Розели

HR-Stamenov (р. 1981 г. в Пловдив) завършва през 2007 г. специалност „Живопис“ в Accademia di Belle Arte di Carrara, Италия. В периода 2008-2009 г. започва да работи в областта на изкуството в публично пространство, съвместно с Изола Арт Център, Милано и в сътрудничество с DLQ (колектив за визуални продукции) поставя началото на проекта „The Phenomenon of W24°58’59,43” N42°07’55,29″, известен още като „Влакът призрак“. През следващите две години, 2010-2011, получава стипендия за научно-изследователска работа в областта на визуалната феноменология от фондация „Spinola-Banna per l’arte“, Торино. Тогава реализира видео и светлинни инсталации, както в градска среда, така и в институционални и музейни пространства. През 2011 г. участва в М-Тел Награди за българско съвременно изкуство, получава стипендия от Гьоте-институт, България и работи в международната резидентна програма на „Lichtenberg Studios“ в Берлин, съвместно с Бора Петкова. Същата година на HR-Stamenov е присъдена  наградата за млад централно-европейски художник „The Young European Artist Trieste Contemporanea Award“.

HR-Stamenov съвместно с DLQ – Влакът призрак в Савона – 2012 / © Still: Courtesy of the artist

DLQ е колектив за визуални продукции, основан от кинематографите Стефано Де Феличи и Енрико Бонино през 2005 г. От 2007 година до момента продукциите на  DLQ се излъчват по някои от най-добрите водещи италиански телевизии като Rai2, Rete4, Canale5, Italia1. Същевременно с това техни фотографски архиви се публикуват в печатни издания като L ‘Espresso и La Stampa. През 2009 г. DLQ получават награда за най-добър документален филм на фестивала „Italiani Brava Gente“ във Флоренция с проекта си „The Big Hunt” („Големият лов”), който се занимава с ефектите на световната криза върху европейското общество. През 2010 техният късометражен филм „Garcia”, разказващ за поета Гарсия Лорка, попада в официалната селекция на фестивала в Кан – „Cannes Short Corner“. Година по-късно, през 2011 г. работата им „Trans-medial project (Mano d’operа)”, показана в Lingotto and Multi-Media Park в Торино печели наградата Fabermeeting 2011 за най-добър мултимедиен проект.

Давид Перез Кармадавис (р. 1976 г. в Санто Доминго) получава през 2009 г. стипендия от Franklin Furnace Found, New York и e поканен да реализира произведение в Замака Требише в Чехия. През 2010 г. работи във фондация Spinola-Banna в Торино, след което получава специална награда от „Colección Patricia Phelps de Cisneros” и взима участие в XXIII biennial competition Eduardo Leon Jimenez, Centro León, Сантяаго де лос Кабалерос, Доминиканска република. През 2011 г. авторът получава почетна награда в селекцията „Des-pacio proyecto” и представя видеото „Завършена структура” на 54-то Венецианско биенале.

Давид Перез Кармадавис – Зависима (относителна) форма – 2011 / © Still: Courtesy of the artist

Бора Петкова (р. 1979 г. във Варна) завършва през 2004 г. специалност „Скулптура” в Националната художествена академия, София. В периода 2005-2009 г. работи в България предимно с официалните държавни и частни институции, галерии и музеи за изкуство. Получава награди за млад автор от Международна фондация „Св.Св. Кирил и Методий“ (2005 г.), М-Тел Награди за съвременно българско изкуство (2007 г.) и Гауденц Б. Руф Награда за ново българско изкуство (2008 г.). През 2010 г. получава UniCredit  Full Grant за International Residence Program Fondazione Pistoletto, Биела и участва във 2-то Международно биенале в Антакия. По същото време авторката започва да се занимава с изкуство в публично пространство. През 2011г. получава стипендия от Гьоте-институт, България и работи в международната резидентна програма на „Lichtenberg Stidios“ в Берлин, съвместно с HR-Stamenov.

Бора Петкова  – Спри да бъдеш турист. Започни революция. Започни да се чувстваш у дома. – 2011 / © Still: Courtesy of the artist

Сашо Седлачек (р. 1974 г. в Любляна) живее и работи в Любляна, като художник той се интересува преди всичко от (технологични) отпадъци, които хората пренебрегват или захвърлят, и които могат да бъдат полезни отново. Работата му е вдъхновена и определена от теориите за преразпределението и повторната употреба на евтини отпадъчни индустриални материали. Неговите „хумористични” творби често са резултат от смесица между различни научни, правни или технологични факти и употребата на метода „DIY” (направи си сам). Седлачек участва в многобройни международни инициативи. Негови произведения са представяни на места като Сецесиона във Виена; 6-то биенале в Тайпей; Музея за модерно изкуство в Любляна; Музеят Лудвиг в Будапеща; October Saloon в Белград; Ars Electronica в Линц и MUMOK във Виена. Сред наградите, присъдени на автора са: OHO Group Award  (Победител за Словения в наградите YVAA in 2006) , SPAPORT Аward от Музей за съвременно изкуство в Баня (2008), Special Mention от  VIDA 11.0 Аward, Мадрид.  Седлачек е работил в резидентните програми на ISCP в Ню Йорк и IAMAS в Япония.

Сашо Седлачек – Робот-просяк – 2008 / © Still:Courtesy:KD Group, Ljubljana Museum of Contemporary Art Republic of Srpska, Banja Luka, Bosnia and Herzegovina

Вероника Цекова(р. 1973 във Враца) завършва магистратура в  Холандския институт за изкуства (DAI) със следдипломна квалификация по интердисциплинарни изследвания във визуалните изкуства и медии в Еншеде. През 2004 – 2005 г. тя участва в „Transnational Spaces” – следдипломна програма на фондация „Баухаус”, Десау, Германия. През 2010 г. получава UniCredit  Full Grant за International Residence Program Fondazione Pistoletto, Биела. През 2011 г. – е номинирана за няколко международни награди, сред които GO11 AWARD FOR URBAN ALTERNATE USE. Вероника Цекова е автор на стартиралия през 2011 г. проект Urban Olympics 2011, а в момента развива могокомпонентния проект „Challenged Games“, части от който вече са били представени на фестивала „Включи града” в Бургас, в изложбата „Challenged Games“  в  Galerie Centrum, Грац и в рамките на Sofia Design Week. През 2012 г. Вероника работи в австрийската резидентна програма Blacksea Calling, Rotor, Грац, след което ще се присъедини към програмите: MPRA в Познан, Полша и Art and Cultural Studies Laboratory Ереван, Армения.

Вероника Цекова– Присвоител на пространство #4/TП Не се сърди човече – 2011 / © Still: Courtesy of the artist

Миряна Тодорова (р. 1984 г. в София) завършва магистратура в School of Visual Arts, Ню Йорк. През 2007г. взима участие в програмата за пост дипломна квалификация Public Space Postgraduate program в Elisava, Барселона. През 2008г. получава Immigrant Outreach Mentoring program grant от NYFA и участва в изложбата „Making It“, проведена в Deutsche Bank Gallery, Ню Йорк. През 2010г. плучава Charles G. Shaw Award, Brooklyn College MFA Program. След последните и участия в международни изложби са „New York Temporary“ -MUSE Center of Photography and The Moving Image, Ню Йорк и „Dwelling-in-Travel“, Център за съвременно изкуство, Пловдив. През 2011 г. участва в М-тел Награди за българско съвременно изкуство и получава наградата „Гауденц Б. Руф“ за ново българско изкуство.

Миряна Тодорова – Движеща се аpхитектура  – 2011 / © Still: Courtesy of the artist

Ярослав Киса (р. 1981 г. в Жилина) живее и работи в Лондон. През 2007 г. завършва Факултета за визуални изкуства и интермедии на Техническия университет в Кошице, Словакия. От 2008 г. той работи в рамките на различни резидентни програми като: Футура, Прага (2008); Международните програми Zavod Celeia, Словения и Banska Stanica Contemporary, Словакия (2010-2011). Киса е участвал в изложби в Словашката Национална Галерия, Домът на изкуството в Братислава, Red Gallery в Лондон и редица частни галерии. През 2011 г. неговото изследване върху възможностите за улавяне на ефимерни ситуации му донася отличието на международната награда „Szpilman”.

Ярослав Киса – Бариерата – 2011 / © Still: Courtesy of the artist

Михаил Михайлов (р. 1978 г. в България) завършва специалност „Изящни изкуства” във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. През 2002 г. се премества във Виена, където в момента изучава „История на изкуството” във Виенския университет. Той е съ-основател на Асоциацията на австрийските и български художници, чрез която реализира множество проекти. През 2007 г. получава покана да вземе участие в Лятната академия „Situation and Spectacle” в Центъра Пол Клее в Берн, Швейцария,. От 2006 до 2009 г. Михаил Михайлова работи в сътрудничество с групата художници „Желитин” и заедно с тях реализира множество изложбени проекти, сред които и „Louvre” в  Мuseum D’ art Moderne de la Ville, Париж.   След изложбата „AUSTRIAconTEMPORARY“ в музея „Есл”, в Клостернойбург, той е избран за най-обещаващ млад австрйски художник. През ноември 2009 г. Михайлов е художник на месеца на Siemens artLab, Виена; участва в изложбата „Value point“ в  Hilger Contemporary. В последните няколко години, той участва и в редица други изложби, сред които се отличават: „BLICKWECHSEL. Austrian photography today“, Westlicht, Виена (2010); „You won’t make a (nation)state with us“, Kunstraum Niederösterreich, Виена (2011); „Unlimited – награди за съвременно българско изкуство” на М-Тел, София (2011); Absolut Vienna, Vienna Museum, Виена. През 2013 г. Михайлов ще работи в Cité des arts в Париж.

Михаил Михайлов – Аз ти прощавам (простен си) – 2010 / © Still: Courtesy of the artist

Валентина Розели (р. 1986 г. в Торино) завършва академията за изящни изкуства „Albertina”, Торино и веднага след това взима участие в резидентната програма на Kuvataideakatemia, Хелзинки като стипендиянт на UniCredit. В момента тя е магистър във Факултета по визуални изкуства в IUAV, Венеция. През 2011 г. участва в проекта „Отвъд смъртта: вирусни недоволства и съвременни представи за СПИН“, („Beyond Death: Viral Discontents and Contemporary Notions about AIDS”),  представен в Павилиона на Норвегия на 54-то Венециянско биенале. Тя участва в изложбата под егидата на OCA – Office for Contemporary Art Norway . В момента работи като стипендиант на фондация „Bevilacqua La Masa”, Венеция.

Валентина Розели – Портрети на Банна  – 2010 / © Still: Courtesy of the artist
Моля цитирайте Courtesy под изображенията!
Изложбата се осъществява с любезното съдействие на:
КЦМ 2000 ГРУП, ART PROJECT DEPOT, МЕЖДУНАРОДНА ФОНДАЦИЯ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, СДРУЖЕНИЕ ИЗКУСТВО ДНЕС, ФОНДАЦИЯ „CREDO BONUM”, ЕДНО.
Регионален исторически музей – Пловдив
Площад „Съединение” № 1
Телефон: 032/629 409
e-mail: hm_plovdiv@mail.bg 
http://www.historymuseumplovdiv.org/
Advertisements