Етикети

, , , , , , ,

Регионален исторически музей – Пловдив избра Манифест за обявяване на Балканската война, издаден от цар Фердинанд I на 05.10.1912 г. за експонат на месец октомври. Документът поставя началото на освободителните за българите в Родопите, Беломорието и Македония действия на българската войска. Манифестът е изложен в зала „Девети пехотен пловдивски полк“ на експозиция „Съединение на България 1885 г.“

Текстът на манифеста гласи:

Манифест към българския народ

Българи,

В продължение на 25-годишното ми царуване, аз съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България. И в тази посока, аз желаех да върви постоянно българският народ. Провидението, обаче, е съдило инак. Настана момент, когато българското племе е повикано да напусне благодатта на мира и да прибегне към оръжието за постигане на една велика задача.

Отвъд Рила и Родопите нашите братя по кръв и по вяра не бяха честити и до днес, тридесет и пет години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот. Всички усилия, направени за достигането на тази цел, както от Великите сили, така и от българските правителства не създадоха условия, при които тия християни да се радват на човешки права и свободи.

Сълзите на балканския роб, воплите на милионно християнско население не можаха да не покъртят нашите сърца, сърцата на техни еднородци и едноверци, които дължим свобода и мирен живот на една велика християнска освободителка. И българския народ си спомни пророческото слово на Царя-Освободителя: „Святото дело трябва да се доведе до край.“

Нашето миролюбие се изчерпа… За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остана, освен да се обърнем към оръжието. Само с това средство ние виждаме, че ще можем да му спечелим закрила на живота и имота. Анархията в Турско заплаши и нашият държавен живот. След кланетата в Щип и Кочани, наместо да се даде на страдалците права и удовлетворение, каквито ние поискахме, турското правителство заповяда мобилизация на своите въоръжени сили. Така се извика на тежко изпитание нашето дълготърпение. Хуманитарните християнски чувства ,свещения дълг да се помага на братя,когато ги застрашава изтребление, честта и достойнството на България ми наложиха повелителния дълг да повикам под знамената подготвените за отбрана на Отечеството синове. Нашето дело е право,велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на Всевишния възвестявам на българския народ,че войната за човешки права на християните в Турция е обявена.

Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и наедно с нас ще воюват против общия неприятел за същата цел войските на сдружените с България балкански държави: Сърбия,Гърция и Черна гора. И в тая борба на кръста против полумесеца, на свободата срещу тиранията, ние ще имаме симпатиите на всички ония, които обичат правдата и напредъка. Силен с тия симпатии, нека юначният български войник си спомни геройските дела на своите бащи и деди и доблестта на своите учители – руси освободители и нека лети от победа към победа.

Напред! Бог да е с нас!

Издаден в Ст.София на 5 октомври 1912 година.

На първообразното със собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ ръка написано:

Фердинанд

Подписали: Председател на Министерския съвет, министър на външните работи и на изповеданията: Ив.Ев.Гешов

Министър на вътрешните работи и народното здраве: Ал.Людсканов

Министър на народното просвещение: Ив.Пеев

Министър на финансите:Т.Теодоров

Министър на правосъдието: П.Абрашев

Министър на войната, генерал-лейтенант: Н.Никифоров

Министър на търговията, промишлеността и труда: Хр.Тодоров

Министър на земеделието и държавните имоти: Д.Христов

Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството: Д.М.Яблански

Министър на железниците, пощите и телеграфите: А.Франги

Изображение

Advertisements