Етикети

, , , , , ,

95357

Книгата „Науката срещу агресивното невежество: Погребан ли е Апостола на свободата в църквата „Св. Петка Самарджийска” е дело на проф. Димитър Овчаров и инж. Петър Вълев. Нейното представяне ще се състои в зала „Съединение” на Регионален исторически музей – Пловдив от 18:00 часа на 18 февруари. На тази дата се навършват 140 години от гибелта на Васил Левски.

„Науката срещу агресивното невежество: Погребан ли е Апостола на свободата в църквата „Св. Петка Самарджийска” ще бъде представена от проф. Николай Овчаров и проф. Маргарита Ваклинова, авторитетни специалисти по средновековна археология и инж. Петър Вълев, бивш главен редактор на списание “Интердисциплинарни изследвания”.

В книгата авторите представят реални факти, свързани с разкопките около църквата, които разобличават някои съвременни хипотези, свързани с гроба на Васил Левски. Димитър Овчаров и Петър Вълев изразяват надеждата, че изданието им ще спомогне за едно обективно и обосновано поднасяне на историята.

„Подобна книга трябваше да види бял свят преди повече от четвърт век, когато писателят Николай Хайтов ексхумира „легендата“ за погребението на Апостола в черквата „Св. Петка Самарджийска“. Всъщност учените си свършиха работата още тогава, когато, отговаряйки на обществения интерес, се опитаха и популярно, и научно да изложат тезите си. От средствата за масова информация им отказваха достъп без аргументи, а ръководството на Българската академия на науките великодушно им предостави собственото им издателство, но не преди заместник-председателят на БАН Николай Тодоров превантивно да даде на Николай Хайтов ръкописа. Който, съдейки по публикувания му дневник, добре е поработил върху текста. В угодна нему посока, естествено. След това споровете замлъкнаха и археолозите махнаха с ръка. Какво ли не бяха виждали – търсенето на библиотеката на Иван Шишман, трона на Симеон І, египетския саркофаг, в който се криеше тайната за произхода на Homo Sapiens, а наскоро цяло едно (военно) министерство се вкара в Царичината дупка, за да търси следи от извънземна цивилизация. Е, някой да помни тези напъни? Затова, след като твърдим, че флотацията на времето отсява рудата от шлаката, въпросът нужна ли е подобна книга днес е повече от резонен. Има смисъл. Трябва най-сетне гледната точка на едната страна да получи трибуна за автентичните си текстове. Защото на професионалните изследователи не им е безразлично дали ще ги обвинят в бездействие, благодарение на което поколенията ще коленичат с цветя за Апостола пред гроб на анонимен средновековен човек. Учените така разбират „приложността“ на науката. Извън поуката. Защото, казват, историята е наука поучителна. Може и да е случайно,но на френски език „поука“ се превежда „морал“.“

Авторите

Advertisements