Етикети

, , , , , , , , , , , , , ,

plakat50_70_3

Български

English

Евреите от векове живеят в Пловдив като част от уникалния модел на етническа толерантност заедно с българи, гърци, турци, арменци и останалите народностни и религиозни малцинства. Винаги са живели без да са отделени от останалите в специално гето, без погроми, без асимилационни процеси, без да заемат командни позиции в политиката, икономиката и културата, които да предизвикват антагонистични чувства и движения от страна на българското население.

Being part of a unique model of ethnic tolerance, Jewish people has lived in Plovdiv for centuries, together with Bulgarians, Greeks, Turks, Armenians and the rest nationalities and religious minorities. They have always lived not being separated in a ghetto, without massacres, without assimilation processes, not taking important managing posts in politics, economics or culture, thus not provoking hostile feelings or movements in Bulgarian population.

България е една от малкото страни, където приобщаването на еврейското население върви по естествен и демократичен път на общуване между двата народа. Най-добре схваща същността на този процес Петко Р. Славейков, който през 1867 г. съветва сънародниците си да гледат на евреите „с милост като към братя по человечество, защото братството по человечество е по-старо от братството по вяра“. Затова евреите винаги са имали голямо доверие в българския народ. От своя страна евреите играят ролята на стимул за формиране на новобългарската интелигенция и градска култура. С цялостното си поведение те дават възможност на българите да прозрат смисъла на историзма за оцеляването на един етнос: опазени традиции от минали векове, историзмът като средство за поддържане на народната памет и достойнство, като форма на естествено търсени връзки с европеските цикли на развитие.

Bulgaria is one of a few countries where the process of becoming part of the society of Jewish people has happened in a natural and democratic way of communication. The essence of this process was best understood by Petko R. Slaveykov, who, in 1867, advised his compatriots to accept Jews “with mercy as brothers in humanity, because the brotherhood in humanity is older than the brotherhood in faith”. That is why Jews has always had complete confidence in Bulgarian people. On the other hand, Jews played the role of a main stimulus to the formation of the new Bulgarian intellectual circle and city culture. With their general behaviour they helped Bulgarians to realise the significance of the historical approach for the survival of one ethnic group: traditions kept for centuries, the historical approach as a means of maintaining the people’s memory and dignity, as a form of naturally sought connections with European cycles of development.

При първото официално преброяване след Освобождението броят на евреите в Пловдив е 2 168 души / при 33 442 общо население /, за да достигне 4436 души през 1910 г. и 5 960 души през 1939 г. / при 105 643 общо население на града /.

After the first official census after the Liberation the number of Jews in Plovdiv was 2 168 people (with total city population of 33 442), which increased up to 4 436 people in 1910, and 5 960 – in 1939 (with total city population of 105 643).

По време на Втората световна война управляващите среди  обвързват съдбата на България с хитлеристка Германия и  се разпространява античовешката теория на антисемитизма. Приет е Закон за защита на нацията и еврейската общност е заплашена от „радикалното разрешение на еврейския въпрос”. Но българският народ, интелигенция и духовенство, включително и част от висшата администрация, не одобряват противоеврейските мерки и се стремят да намалят строгостта при тяхното прилагане.

During the Second World War the Bulgarian government bound the fate of the country with Nazi Germany and the antihumane theory of anti-Semitism was widely spread. A Law for defence of the nation was passed and the Jewish community was under threat of “radical solution of the Jewish issue”. But the Bulgarian people, the intellectuals and the clergy, along with part of the high administration, did not approve the anti-Jewish measures and tried to be less severe when applying them.

Съдбата на евреите е поставена на карта в противоборството между управляващите кръгове и българската общественост. Историческа заслуга с общочовешко значение на българския народ е спасяването на евреите от огнените клещи на хитлеристките лагери на смъртта по време на Втората световна война.

The fate of the Jews was at stake in the struggle between the ruling circles and the public. The rescuing of the Jewish people from the clenching grip of the Nazi camps during the Second World War is a fact with a great historical merit and universal significance for the Bulgarian people.

Нашата изложба „И ВЛАКОВЕТЕ ЗАМИНАХА ПРАЗНИ …“  разказва за живота на евреите в Пловдив през вековете и тяхното спасяване през 40-те години на ХХ век.

Our exhibition “So the trains left empty…” tells about the life of the Jewish people in Plovdiv during the centuries and their rescuing during the 1940s.

Откриването на изложбата ще се случи на 7 март 2013г. в 17.30 часа в зала „Съединение“ на Регионален исторически музей – Пловдив. Церемонията включва среща на наследниците на спасените евреи с наследниците на техните спасители и разказ за преживяното от Дейзи Паси и Сами Бенун. Свои изказвания ще направят Посланикът на Израел, Пловдивският митрополит Николай, Кметът на Пловдив и останалите официални гости, а посетителите ще чуят изпълнения на пловдивския хор „Евмолпея“. Изложбата ще остане подредена до 30 април 2013 година с работно време от 9:00 до 17:00 часа през делниците.

Снимки от изложбата ще откриете тук!

Снимки от честванията в Пловдив ще откриете тук!

Експонат на месец март: Давидова звезда

Давидовата звезда е един от най-популярните символи на юдаизма и еврейството. Още през средновековието в различни християнски и ислямски страни евреите са били принуждавани да носят такива звезди със сигнален жълт цвят, за да се различават от останалото население. Практиката е възродена в хитлеристка Германия и разпространена през следващите години в страните под германско влияние или окупация. Със Закона за защита на нацията (1941) жълтите звезди са въведени и у нас. Интересно е, че докато в другите страни звездите са от плат, в България те са направени от пластмаса с две дупки за пришиване в средата. Изложбата „И влаковете заминаха празни…“ – 70 години от спасяването на Пловдивските евреи по време на Втората световна война, показва няколко такива звезди, които са били носени в България.

Advertisements