Етикети

, , , , , , , , , , ,

Цветан Радославов Хаджиденков е роден в Свищов на 19.04.1863 г. Израства в семейството на Георги Хаджиденков и Пауника Христаки Павлович – дъщеря на Христаки Павлович, който е основоположник на славянобългарското обучение в крайдунавския град. Негови вуйчовци са Димитър Павлович – тачен радетел за национално самосъзнание и Николай Павлович – първият български художник с академично образование.

Цветан Радославов учи в Габровската гимназия, където се откроява с влечението си към научните знания, изкуството и музиката. Завършва две висши образования – класическо във Виена през 1884 г. и философия в Лайпциг през 1897 г.

Цветан Радославов се връща в България през 1885 г., за да участва като доброволец в Сръбско-българската война. Смята се, че пише първоначалния текст на песента „Мила Родино“ малко преди да се слее с редиците на българските войски. Песента набира популярност още през 1885 г. и се пее от уста на уста, позната под името „Горда Стара планина”.

Текстът търпи множество промени, но основната идея и внушение са запазени, а песента става национален химн на България през 1964 г.

Радославов е учител и библиотекар в Априловската гимназия в Габрово между 1888 и 1893г. По-късно преподава в Русе, след което се установява в София, като в същото време се отдава и на поривите си към изкуството – рисува живопис, прави опити в дърворезбата и иконописта, пише поезия и обогатява сбирките си от нумизматични, археологически и етнографски предмети.

Цветан Радославов умира през 1931 г в София.

Advertisements