Етикети

, ,

На 7 март 2013 г. в зала „Съединение” на Регионален исторически музей – Пловдив беше открита изложбата „И влаковете заминаха празни…”. Тя разказва за живота на евреите в Пловдив през вековете и тяхното спасяване през 40-те години на ХХ век. Първоначално беше решено експозицията да остане до 30 април. Изложбата обаче провокира голям интерес и широк обществен отзвук, което накара екипът на музея да я подреди отново в залата за временни изложби на площад „Съединение” № 1. Всички граждани и гости на Пловдив ще могат да я разгледат от 10 юни до 15 август в работното време на музея.
Евреите от векове живеят в Пловдив като част от уникалния модел на етническа толерантност заедно с българи, гърци, турци, арменци и останалите народностни и религиозни малцинства. Винаги са живели без да са отделени от останалите в специално гето, без погроми, без асимилационни процеси, без да заемат командни позиции в политиката, икономиката и културата, които да предизвикват антагонистични чувства и движения от страна на българското население. България е една от малкото страни, където приобщаването на еврейското население върви по естествен и демократичен път на общуване между двата народа. Най-добре схваща същността на този процес Петко Р. Славейков, който през 1867 г. съветва сънародниците си да гледат на евреите „с милост като към братя по человечество, защото братството по человечество е по-старо от братството по вяра“. Затова евреите винаги са имали голямо доверие в българския народ. От своя страна евреите играят ролята на стимул за формиране на новобългарската интелигенция и градска култура. С цялостното си поведение те дават възможност на българите да прозрат смисъла на историзма за оцеляването на един етнос: опазени традиции от минали векове, историзмът като средство за поддържане на народната памет и достойнство, като форма на естествено търсени връзки с европеските цикли на развитие. При първото официално преброяване след Освобождението броят на евреите в Пловдив е 2 168 души / при 33 442 общо население /, за да достигне 4436 души през 1910 г. и 5 960 души през 1939 г. / при 105 643 общо население на града /. По време на Втората световна война управляващите среди обвързват съдбата на България с хитлеристка Германия и се разпространява античовешката теория на антисемитизма. Приет е Закон за защита на нацията и еврейската общност е заплашена от „радикалното разрешение на еврейския въпрос”. Но българският народ, интелигенция и духовенство, включително и част от висшата администрация, не одобряват противоеврейските мерки и се стремят да намалят строгостта при тяхното прилагане. Съдбата на евреите е поставена на карта в противоборството между управляващите кръгове и българската общественост. Историческа заслуга с общочовешко значение на българския народ е спасяването на евреите от огнените клещи на хитлеристките лагери на смъртта по време на Втората световна война.
Припомняме, че на 10 март тази година организацията на евреите в България „Шалом” удостои обществеността на град Пловдив с наградата „Шофар” за проявеното съчувствие, оказаната помощ на евреите от България и активното противопоставяне на плановете за изпращане на българските евреи в нацистките лагери на смъртта. Наградата беше връчена на инж. Иван Тотев, а кметът я предостави на Регионален исторически музей, за да бъде експонирана като част от изложбата „И влаковете заминаха празни…”

Advertisements