Етикети

, , , , , , ,

Organic-Statute-Eastern-Rumelia-small

В рубриката ни „Експонат на месеца” представяме Органическия устав – основен държавен закон на Източна Румелия, изработен от Европейската комисия за Източна Румелия. Регламентира сложно държавно управление – юридическата зависимост на Източна Румелия от Османската империя, административното, съдебното и финансово управление на областта, както и уредбата и функциите на местната жандармерия и милиция.

Окончателният му текст е подписан от представителите на Великите сили /Англия , Австро-Унгария , Германия, Италия,Франция, Русия и Турция/на 14.04.1879г. в Цариград. Само два дни по-късно на 16-ти април в Княжеството е приета Търновската конституция. Това напомня, че въпреки различния си статут, двете „Българии“ следват близки пътища на следосвобожденско развитие.

Френският текст на Органическия устав е счетен за официален и автентичен. Печатан е в Цариград в печатницата на Целих, през 1879г. Има български, гръцки и турски превод. Българският превод е направен от Георги Груев. Издаден е само веднъж в печатницата на Христо Г.Данов през 1879г. Препечатването му е забранено. Състои се от 15 глави, 495 члена и 13 притурки от закони и правилници, които можели да се изменят от Областното събрание.

След влизането в сила на Устава като основен закон на областта, за неин пръв генерал-губернатор с петгодишен мандат, през май 1879г., е избран Александър Богориди. Генерал-губернаторът ръководи изпълнителната власт заедно с Частен съвет (Директорат). Законодателният орган на Източна Румелия се състои от 56 члена и се нарича Областно събрание.В административно отношение Източна Румелия е разделена на 6 департамента /окръга/ и 28 кантона /околии/. Въоръжените сили на областта са : милиция (войска) и жандармерия (полиция). Органическият устав утвърждава Източна Румелия като многонационална област и затова определя употребата на три официални езика: български, турски и гръцки. Съгласно една допълнителна поправка обаче, наложена от руските представители в Европейската комисия, за официален език по места се приема този на преобладаващата част от местното население. Така българският език се налага като официален почти за цялата област.

Ето какво четем в брой 85-ти на вестник „Марица” от 25 май 1879 година за церемонията по прогласяването на Органическия устав в Пловдив:

„На широкия двор в Конака двете български дружини около 1800 души бяха се наредили в един отличен строй. Населението изключително българско се беше стекло на церемонията. Около 10 часа заранта, когато всички членове на Европейската комисия, различните началници, властите и първите хора от града ни бяха събрани пред входа на конака. Негово Сиятелство Александър Богориди, придружен от Гаврил Кръстевич се яви. Един турчин прочете турския текст на фермана за ОУ и за назначаване на Генерал губернатора после се прочетоха и на български език.

Слушателите, освен турците слушаха четенето гологлави, войниците се държаха на караул, офицерите поздравяваха със саби. Това беше едно величаво зрелище. Според единогласното решение на Европейската комисия областното ни правителство не издигна турски пряпорец по време на церемонията по прогласяване на устава”

Името е Румелия, но областта е с преобладаващо българско население – 573 560 от нейните 815 946 души са българи.

Наричат малката държавица “втора България”, както и “държавата–сестра”. Съществува само седем години, през които българското общество демонстрира своя потенциал за самостоятелно развитие. В главния град Пловдив живеят и работят личности , чиито имена трайно се вписват в модерната българска история. Румелийският политически и духовен елит, най-представителният в нова България, има благородната амбиция да изгради управление, което да бъде истински контраст на предходната власт. И го постига.

Издание на Органически устав е част от експозицията ни „Съединение на България от 1885 г.”, която е разположена в сградата на Областното събрание /парламент/ на Източна Румелия на пл. „Съединение“ № 1.

Advertisements